Heather Lanier: "Good" and "bad" are incomplete stories we tell ourselves
Хедър Ланиер: Непълните истории за "добро" и "лошо", които си казваме
Heather Lanier illuminates truths about the human condition that speak to both the head and the heart. Full bio
Double-click the English transcript below to play the video.
about a farmer who lost his horse.
който изгубил коня си.
"Oh, that's too bad."
възкликнали: "Много лошо".
"Good or bad, hard to say."
да се каже добро или лошо".
and brings with it seven wild horses.
заедно със седем диви коня.
"Oh, that's so good!"
рекли: "Много добър късмет".
and says, "Good or bad, hard to say."
"Трудно е да се каже добър или лош".
rides one of the wild horses,
от дивите коне, синът на фермера
"Oh, that's terrible luck."
"О, това е ужасен късмет."
"Good or bad, hard to say."
да се каже добър или лош".
knocking on people's doors,
да тропат по вратите
and they pass him by.
и крака му, го подминали.
"Ooh, that's great luck!"
"Какъв добър късмет!"
"Good or bad, hard to say."
да се каже добър или лош".
преди 20 години
looking on the bright side
положителната страна на нещата
как ще се развият.
to label a situation,
класифицираме ситуация
incomplete stories that we tell ourselves.
непълни истории, които си казваме.
to the story of good or bad,
to truly see a situation.
да преценя ситуацията.
and loosen my grip
отворя съзнанието си
with curiosity and wonder.
wholeheartedly what was good.
че знам кое е добро.
was some version of a superbaby,
някакъв вариант на супербебе,
who possessed not a single flaw
без никакви недостатъци,
flying into her superhero future.
към бъдещето си на супергерой.
had a super-high-functioning,
детето ми ще бъде с високо функционален
would help me make not just a good baby,
не просто да имам добро бебе,
she weighed 4 pounds, 12 ounces,
тя тежеше 4 паунда и 12 унции
two possible explanations
две възможни обяснения
to lose the thread of his logic:
че да не проследя мисълта му:
had an ultra-rare chromosomal condition
има изключително рядка хромозомна аномалия
of her fourth chromosome.
with her syndrome
delays and disabilities.
в развитието и увреждания.
да проходят или проговорят.
of the farmer.
unequivocally bad to me.
неуспоримо лошо.
I felt gripped by despair,
бях завладяна от отчаяние,
that all of this was tragic.
всичко това беше трагично.
is much more fluid,
е много по-неясна
this mysterious person who was my kid,
мистериозна личност, която ми беше дете,
започна да се променя.
would bounce her tiny body up and down
я поклаща нагоре надолу
the most stunning Lake Tahoe blue,
into other people's eyes.
директно в очите на хората.
hold her head up like other babies,
главичката изправена като другите бебета,
intent eye contact.
целенасочен контакт с очите.
aware baby I've ever seen."
най-будното бебе,което съм виждала."
of her calm, attentive presence,
спокойното й и съзнателно присъствие,
over to our house to work with Fiona
идваше вкъщи да работи с Фиона,
се развива бавно.
особено разочарована, че
се обръща по корем
to wake her neurology up.
да раздвижим нервната й система.
my daughter's body,
тялото на дъщеря ми,
visit our house that first year,
терапевти дойдоха вкъщи
they thought was bad about my kid.
които смятаха за лоши при моето дете.
Fiona started using her right hand
започна да използва дясната си ръка,
on my child's left hand.
върху лявата й ръка.
not to use this hand very often,
the fingers on that hand.
we should devise a splint,
трябва да направим шина,
to actually use those fingers,
способността да използва тези пръсти,
into some position that looked normal.
която изглежда нормална.
to realize a few things.
да осъзнавам няколко неща.
my kid had some bad therapists.
детето ми имаше лоши терапевти.
a red pill or a blue pill,
да изпие червено или синьо хапче,
my daughter's differences as bad;
на различията на дъщеря ми като на лоши;
that her therapists called,
която терапевтите й наричаха
when they could say about a kid,
когато можеха да кажат за едно дете:
or 'autistic' or 'different.'"
'изостанал' или 'аутист', или 'различен'."
was the path that erased
бе този, който заличаваше
a disastrous pursuit,
е съкрушителен стремеж,
my daughter had rare blueprints.
имаше рядък генетичен код.
to be like other people.
като другите хора.
I could drop my story
да изоставя историята си,че
and developmental delays and disabilities
забавянето на развитието и уврежданията
that a more able-bodied life was better.
че живота с по-способно тяло е по-добър.
about what made a life good or bad
си предразсъдъци за това кое прави
живота добър или лош
my daughter's life as it unfolded
out of the side of her mouth
her body onto her belly.
and rolled back onto her back,
to do it all over again,
всичко това отново,
under a coffee table.
тяло под масата за кафе.
she'd gotten stuck there,
that her eye had been on all along:
на което бе хвърлила око от самото начало:
pulling up to stand and toddling around,
вече се повдигаха да се изправят и ходеха,
изглеждаше лошо:
limber freedom of mobility.
новата свобода да се движи.
was a baby yanking on an electric cord,
следобед, бе бебе, което дърпа кабел,
that when I released my grip
се освободя от убежденията си
дъщеря ми и да видя какъв ще бъде.
and see what it was.
of the human experience.
на преживяванията на човека.
to a new state in America,
се преместихме в друг щат в Америка,
batch of therapists.
all that was wrong with my kid.
които не бяха наред с детето ми.
as problems to fix.
като на проблеми за разрешаване.
as normal as possible;
Фиона възможно най-нормална;
be as independent as possible
да бъде колкото може по-независима,
however that looked for her.
независимо какъв беше той при нея.
this open attitude about disabilities.
това отворено отношение към уврежданията.
"birth defects,"
"увреждания при раждане"
were objects on a factory line.
на поточна линия в завод.
израженията си на съжаление,
had a baby with Down syndrome.
бебе със синдрома на Даун.
about a suicidal wheelchair user,
количка, който иска да се самоубие,
wheelchair users tell us
в инвалидни колички ни казват,
decide what lives are not worth living.
че един живот не си струва да се живее.
children's hospital
Американска детска болница
to a lifesaving kidney transplant
животоспасяваща трансплантация на бъбрек,
"умствено изостанала".
of disabilities as bad manifests
за уврежданията, е лошо проявление
insidious counterstory --
with intellectual disabilities are good
увреждания са добри,
to teach us something magical,
научат на нещо вълшебно
and always sweet.
вдъхновяващ разказ:
who's one of God's special children,
което е едно от специалните Божи деца,
and the communication device
устройство за комуникация,
in my daughter's life
в живота на дъщеря ми
in angel's wings and a halo
с ангелски крила и ореол
don't experience the sticky complexities
не преживяват мъчителните трудности
especially as a baby,
особено като бебе,
that any other kid does,
като всички други деца,
shoved her two-year-old sister.
бутна двегодишната си сестричка.
to annoy the hell out of you,
да ви изнерви до краен предел
за злочест или съвършен,
and complexity that that title brings,
сложността, която това определение носи,
mozzarella cheese sticks
can consume in one day --
десеткилограмово дете за един ден
my culture's beliefs
съмнение убежденията на културата си
and iPad app to communicate,
приложение на таблета си за комуникация,
I handed Fiona her iPad,
в който дадох на Фиона таблета й,
or little square on her iPad app.
или квадратче в приложението.
решителност и обнадежденост
that my expectations were way too high,
казаха, че очакванията ми са твърде високи
to hit those tiny targets.
да уцели тези малки икони.
as she gradually learned
благоговение как постепенно се учи
words she loved,
чуе думите, които обича,
that her mouth couldn't yet say.
но още не можеше да произнесе.
less-fun words, prepositions --
не така забавни думи, предлози -
at a dining room table
на масата в трапезарията
приложение, за да каже:
ABOUT THE SPEAKER
Heather Lanier - Essayist, poetHeather Lanier illuminates truths about the human condition that speak to both the head and the heart.
Why you should listen
As an essayist and a poet, Heather Lanier's work spans a range of subjects, from parenting and disability to pop culture and religion. She is the author of two award-winning poetry chapbooks, The Story You Tell Yourself and Heart-Shaped Bed in Hiroshima, along with the nonfiction book, Teaching in the Terrordome: Two Years in West Baltimore with Teach For America, which MacArthur Genius Deborah Meier called "a heart-wrenching … much-needed account." She has received an Ohio Arts Council Individual Excellence Award and a Vermont Creation Grant.
In her viral Vela Magazine essay, "SuperBabies Don't Cry," Lanier chronicles her daughter's diagnosis of a rare chromosomal syndrome and explores the ways pregnant women are pressured to create perfect humans. As a mother and a disability advocate, she shines a light on ableist attitudes, encourages readers to see disability as an aspect of diversity, and marvels at the strange beauty of being human. Her book about raising her daughter is forthcoming from Penguin Press and Piatkus / Little, Brown UK. She writes a related blog here, and teaches writing at Southern Vermont College.
Heather Lanier | Speaker | TED.com