Andrew Solomon: Love, no matter what
Андрю Соломон: Обичай, въпреки всичко
Double-click the English transcript below to play the video.
със сексуалните възможности.
заместител на реалността --
oт всяко злокачествено заболяване."
когато съм бил на 3 години.
президентът на Съединените щати
как стигнахме от там до тук?
заедно с майка ми и брат ми.
може да избере по един балон за вкъщи.
а аз исках розов балон.
по-скоро бих предпочел да взема син балон.
че определено искам розовия.
че любимият ми цвят бил синия.
е синьо, но аз все още съм гей --
на майка ми, така и за неговите граници.
майка ми обичаше да повтаря:
несравнима с което и да е чувство в света.
няма да знаеш какво е."
най-големия комплимент на света,
отглеждането на мен и брат ми.
да имам свое семейство.
се изнервях.
Това не е пътят, по който съм тръгнал.
моите редактори в списание Ню Йорк Таймс
глухотата изцяло като заболяване.
какво ли можем да направим за тях?
и видях глуха поезия.
Мис Глуха Америка в Нашвил, Тенеси,
провлаченото южняшко жестикулиране.
по-дълбоко в света на глухите,
които казваха:
ние имаме членство в една култура"
и да се присъединя към нея,
или гей културата, или еврейската култура.
като американската култура.
роди дъщеря, която беше джудже.
да се сблъсква с въпроси,
какво да прави с това дете.
останали, само че малко по-ниска?"
вид джуджешка идентичност,
което се случва с джуджетата?
раждат на чуващи родители.
се опитват да ги излекуват.
някъде в юношеските си години.
хетеросексуални родители.
обикновено искат децата им да функционират
че е нормалния свят,
идентичността си по-късно.
идентичността на своята дъщеря.
появява се отново:
себе си като нормално
има два типа идентичност.
от родител на дете.
националност, език, често религия.
с вашите родители и с вашите деца.
че е по-трудно в Съединените щати --
не се опитва да осигури
родени от афроамериканци и азиатци,
които трябва да научиш от някоя група.
сходен опит и преживявания.
чужди на вашите родители,
присъедините към такава група.
тези хоризонтални идентичности,
се опитват да излекуват.
хората с тези идентичности,
три нива на приемане,
семейството и приемането от обществото.
при които не съвпадат са много гневни,
че родителите им не ги обичат,
че родителите им не ги приемат.
между родител и дете.
запознах, се казва Клинтън Браун.
с хипофизарен нанизъм,
няма да ходи, никога няма да говори,
си способности
да го оставят в болница,
че няма да го направи.
или с добри финансови възможности,
опеката му.
хирургически интервенции.
който му помагал с учебния материал.
нямал какво друго да прави.
преди не бил стигал.
който отишъл в колеж,
шофирал специално оборудвана кола,
един ден идвайки в къщи --
към близкия колеж --
която можеш винаги да разпознаеш,
така каза. (Смях)
осемдесет, а той е деветдесет сантиметра.
вляза вътре и да го прекъсна,
съобщения на мобилния телефон."
когато той се роди,
пие и кара с приятелите си от колежа ... "
"Какво мислиш си направила,
успешна и прекрасна личност?"
Обичах го, това е всичко.
да видим това първи."
друго списание от 60-те.
гласът на либерална Америка --
да се чувствате виновни,
дума за оставяне в дом
смъртоноснен смисъл.
Но това не води до вина.
при престъпление срещу човек,
прогрес, който направихме
даме в заглавията на вестниците всеки ден.
виждахме различните хора,
толкова много внимание.
Том и Карън Робартс,
били смаяни,
със синдрома на Даун... Мислели,
били такива, каквито би трябвало да бъдат
построят малък център --
заедно с няколко родители --
нещо, наречено Кук Център,
хората със синдрома на Даун се е утроила.
на Даун има актьори,
доста независимо в зряла възраст.
го дължат на Робартс.
"Съжалявате ли за нещо?
да нямаше синдрома на Даун?
да не бяхте чували за него?
да живее в този свят
на Даун, би било катастрофална загуба.
"Съгласна съм с Том.
за да осигуря на Дейвид по-лесен живот.
преди 23 години, когато той се роди,
по-добър и много по-сърдечен човек
отказала от него за нищо на света."
приемане за това и много други заболявания
елиминираме тези заболявания
които не сме си и представяли.
родени днес в Съединените Щати
се свързват с приемник,
да бъде възможно.
наречено БМН-111,
на гена ахондроплазия.
форма на нанизъм
това вещество и които имат ахондроплазия,
които постигат напредък
синдрома на Даун при бременност,
така и прогрес в медицината.
смислен и прекрасен,
когато единият игнорира другия.
когато съм на опера
в който тя издъхва на дивана.
което мислим за изцеляването като цяло.
стои въпросът,
каза:
'Не бих искал детето ми да има аутизъм.'
'Не бих искал детето ми да съществува,
да имам дете без аутизъм.'"
когато оплаквате нашето съществуване.
да застане на нашето място.
че хората живеят живота, който имат
променяни или елиминирани.
което са.
за този проект, беше семейството
на масовото убийство в Колумбайн.
убедя да говорят с мен,
бяха толкова погълнати от своята история,
-- първия от много --
Сю Клиболд приготвяше вечеря.
какво бихте го попитали?"
по дяволите си е мислел, че прави."
помисли минута.
че като негова майка
какво е ставало в главата му."
няколко години по-късно --
които имахме заедно --
и никога да не бях имала деца.
пътищата ни с Том не се бяха пресекли,
това ужасно нещо нямаше да се случи.
толкова много децата си,
живота без тях.
която причиниха на другите,
причиниха на мен, има.", каза тя.
щеше да бъде по-добре за света,
бъде по-добре за мен."
с всички тези деца
за да избегнат всички тези проблеми
много смисъл от изживяното като родители.
които имаме деца,
техните недостатъци.
се спусне през тавана на хола ми
-- по-възпитани, по-добри, по-умни --
този жесток спектакъл да спре.
огнеустойчивите пижами ще се запалят,
докато детето ни е близо до печката,
преодоляващи екстремните различия
на родителството,
понякога поглеждаш детето си и се питаш:
история е капсулирана в себе си --
с деца с шизофрения
с транссексуални деца,
с гениални деца --
пред сходни предизвикателства --
които има в семейството ти
почти универсален феномен.
и преодоляването им
докато работих по този проект.
които не са наред.
които не са наред.
че нещата не са наред."
на едно дете с увреждания, което видях,
починало от небрежността на болногледач.
ограбена: първият път ми отнеха детето,
вторият път ми отнеха сина, който обичах."
всеки да обича което и да е дете,
приятелки в Минеаполис.
се беше развела и искаше да има деца.
който живее с нас през цялото време,
четири деца в три щата.
че моето семейство
вреди на тяхното семейство.
че не трябва да е позволено
любовта, а само тези, които я утвърждават.
от видовото разнообразие
форми на привързаност и семейство,
и каза, че е обезспокоена.
че той има увреждане на мозъка.
че може да има някакъв вид тумор.
можело да е индикация за хидроцефалия.
всички тези неща,
сърцето ми пада на пода.
смисъл намират хората
да участвам в техния брой.
беше идеята за болест.
зората на времето
за които щяхме да го тестваме,
негова идентичност,
в моя идентичност
различни форми докато се развиваше.
направихме му компютърната томография,
го заведохме да му вземат кръв.
напълно чист
какво е станало,
че сутринта той вероятно е имал схващане.
която изпитваш към децата си
да е друго чувство в света.
не знаеш какво е.
бащинството със загуба.
омагьосващите й мрежи.
да озари дори най-окаяния недъг.
станах свидетел и научих
непоносимата отговорност
родителите, които интервюирах са глупаци,
с техните неблагодарни деца,
идентичност от негъга,
ми построи мост за мен
от тяхната страна.
ABOUT THE SPEAKER
Andrew Solomon - WriterAndrew Solomon writes about politics, culture and psychology.
Why you should listen
Andrew Solomon is a writer, lecturer and Professor of Clinical Psychology at Columbia University. He is president of PEN American Center. He writes regularly for The New Yorker and the New York Times.
Solomon's newest book, Far and Away: Reporting from the Brink of Change, Seven Continents, Twenty-Five Years was published in April, 2016. His previous book, Far From the Tree: Parents, Children, and the Search for Identity won the National Book Critics Circle award for nonfiction, the Wellcome Prize and 22 other national awards. It tells the stories of parents who not only learn to deal with their exceptional children but also find profound meaning in doing so. It was a New York Times bestseller in both hardcover and paperback editions. Solomon's previous book, The Noonday Demon: An Atlas of Depression, won the 2001 National Book Award for Nonfiction, was a finalist for the 2002 Pulitzer Prize and was included in The Times of London's list of one hundred best books of the decade. It has been published in twenty-four languages. Solomon is also the author of the novel A Stone Boat and of The Irony Tower: Soviet Artists in a Time of Glasnost.
Solomon is an activist in LGBT rights, mental health, education and the arts. He is a member of the boards of directors of the National LGBTQ Force and Trans Youth Family Allies. He is a member of the Board of Visitors of Columbia University Medical Center, serves on the National Advisory Board of the Depression Center at the University of Michigan, is a director of Columbia Psychiatry and is a member of the Advisory Board of the Depression and Bipolar Support Alliance. Solomon also serves on the boards of the Metropolitan Museum of Art, Yaddo and The Alex Fund, which supports the education of Romani children. He is also a fellow of Berkeley College at Yale University and a member of the New York Institute for the Humanities and the Council on Foreign Relations.
Solomon lives with his husband and son in New York and London and is a dual national. He also has a daughter with a college friend; mother and daughter live in Texas but visit often.
Andrew Solomon | Speaker | TED.com