Deeyah Khan: What we don't know about Europe's Muslim kids
Дея Кан: Какво не знаем за мюсюлманските деца в Европа?
Deeyah Khan is working to create intercultural dialogue and understanding by confronting the world's most complex and controversial topics. Full bio
Double-click the English transcript below to play the video.
I knew I had superpowers.
знаех, че притежавам супер сили.
because I could understand
защото мога да разбера
of brown people,
на мургавите хора,
a conservative Muslim guy.
един консервативен мюсюлманин.
my Afghan mother, my Pakistani father,
Афганистан и баща ми от Пакистан,
but laid-back, fairly liberal.
но лежерни и доста либерални.
of white people.
understand each other,
едни други;
was always really worried.
винаги беше много притеснен.
even with the best education,
че дори и с най-доброто образование,
according to him.
с дискриминацията.
to be accepted by white people
да бъдеш приет от белите хора,
with me when I was seven years old.
разговор с мен, когато бях на седем.
е казал,
or it's got to be music."
bless him -- so it was music.
да бъде благословен - така че беше музика.
всичките ми играчки, всичките ми кукли,
he gathered all my toys, all my dolls,
a crappy little Casio keyboard and --
малка клавиатура Касио и...
for hours and hours every single day.
да се упражнявам всеки ден часове наред.
for larger and larger audiences,
да ме представи на все по-голяма публика,
almost a kind of poster child
един вид дете символ
nice things about brown people,
за мургавите хора,
that my superpower was growing.
че моята могъща сила се разраства.
walking home from school,
и вървях от училище към вкъщи,
my favorite sweets called "salty feet."
ми бонбони, наречени "соленки крачета".
salty licorice bits in the shape of feet.
парченца женско биле във формата на крака.
I realize how terrible that sounds,
осъзнавам колко ужасно звучи,
I absolutely love them.
in the doorway blocking my way.
като ми препречваше пътя.
and as I did that, he stopped me
и когато го направих, той ме спря,
you little Paki bitch,
малка пакистанска кучко,
to wipe the spit off my face,
за да изтрия плюнката от лицето си,
hoping that any minute now,
като се надявах, че всеки момент
and make this guy stop.
и ще накара този мъж да спре.
and pretended not to see me.
мен и се преструваха, че не ме виждат.
because I was thinking, well,
защото си мислех, е добре,
Where are they? What's going on?
Къде са? Какво става?
coming and rescuing me?
I didn't buy the sweets.
че не си купих бонбоните.
толкова бързо, колкото можех.
все още са добре.
the more successful I became,
колкото по-известна ставах,
attracting harassment from brown people.
да привличам омразата и на мургавите хора.
felt that it was unacceptable
смятаха, че това е неприемливо
to be involved in music
да бъде замесена в музката
to become attacked at my own concerts.
ме нападат на собствените ми концерти.
I was onstage, I lean into the audience
бях на сцената, обърната към публиката
is a young brown face
беше младо мургаво лице,
of chemical is thrown in my eyes
някакъв вид химикал е хвърлен в очите ми,
and my eyes were watering
виждам и очите ми бяха насълзени
продължих да пея
of Oslo, this time by brown men.
по улиците на Осло.
stopped me in the street one time,
един възрастен брадат мъж
I hate you so much
"Причина да те мразя толкова много
каквото си искат."
да пазя гърба си.
and the job of whores,
и е работа за курви,
you are going to be raped
another whore like you will not be born.
да не се роди друга курва, като мен.
to treat me like this -- how come?
отнасят с мен по този начин - как така?
the two worlds,
двата свята,
between my two worlds.
че падах между двата ми свята.
беше моята ахилесова пета.
когато бях на 17 години,
and the harassment was constant.
и тормозът беше постоянен.
my mother sat me down and said,
веднъж майка ми седна и каза,
we can no longer keep you safe,
да те защитаваме и да те пазим,
I packed my suitcase and I left.
Лондон, опаковах куфара си и тръгнах.
was that nobody said anything.
че никой не каза нищо.
nobody said anything.
никой не каза нищо.
because she is one of us."
това момиче, защото тя е една от нас".
you know at the airport,
знаете, на летището,
you have these different suitcases
тези различни куфари,
that one suitcase left at the end,
който остава в края,
the one that nobody comes to claim.
този, който никой не идва да вземе.
I'd never felt so lost.
самотна. Толкова изгубена.
I did eventually resume my music career.
възобнових музикалната си кариера.
the same old story.
същата стара история.
saying that I was going to be killed
в което се казва, че ще ме убият
were going to flow
many times before I died.
преди да умра.
трябва да кажа
to messages like this,
now they started threatening my family.
започнаха да заплашват семейството ми.
I left music and I moved to the US.
оставих музиката и се преместих в САЩ.
to do with this anymore.
going to be killed for something
бъда убита за нещо,
it was my father's choice.
беше избор на баща ми.
да направя,
however many years of my life
значение колко, години от живота си,
по някакъв малък начин,
for various organizations
различни организации,
with young Muslims inside of Europe.
were suffering and struggling.
и се борят.
with their families and their communities
проблеми с техните семейства и общности,
about their honor and their reputation
повече за собствената си чест и репутация,
and the lives of their own kids.
живота на собствените си деца.
so alone, maybe I wasn't so weird.
бях толкова сама, толкова странна.
of my people out there.
don't understand
не разбират,
growing up in Europe
като се разрастваме в Европа,
което сме.
with people that we choose.
които ние избираме.
избираме професия.
heartlands of Europe.
общности в сърцето на Европа.
in the world, we're not free.
ние не сме свободни.
does not belong to us,
нашето бъдеще не принадлежат на нас,
and their community.
и на тяхната общност.
and they are suffering alone.
to honor-based violence and abuse.
бракове, в чест на насилие и злоупотреба.
years of working with these young people,
работа с тези млади хора, аз осъзнах,
being scared and hiding
живота си в страх и криене
going to have to do something.
that my silence, our silence,
нашето мълчание,
my childhood superpower to some use
могъщата си сила от детството,
sides of these issues understand
страни на тези въпроси да разберат
between your family and your country.
между семейството и страна си.
and I started telling these stories.
започнах да разказвам тези истории.
the deadly consequences of us
разберат смъртоносните последици от нас,
направих, беше за Банас.
Kurdish girl in London.
кюрдско момиче в Лондон.
whatever her parents wanted.
каквото искат родителите й.
that her parents chose for her,
който родителите й избраха,
and raped her constantly.
насилваше постояннно.
to her family for help, they said,
семейството си за помощ, казаха
and be a better wife."
бъдеш по-добра жена"
a divorced daughter on their hands
дъщеря в своите ръце
bring dishonor on the family.
опозорило семейството.
her ears would bleed,
че ушите й кървяха,
and she found a young man that she chose
и намери един млад мъж, когото тя избра,
and buried underneath the house.
и погребана под къщата.
she had been beaten to death
on the orders of her father and uncle.
по заповед на баща й и чичо й.
in England five times asking for help,
полицията в Англия, за да моли за помощ
going to be killed by her family.
й ще я убие.
so they didn't do anything.
че нищо не са направили.
facing these problems
децата ни са изправени пред тези проблеми
and within their families' communities,
that they grow up in.
they look to the rest of us,
те поглеждат към останалата час от нас,
several people said to me,
няколко души ми казаха,
this is just their culture,
просто е тяхната култура,
do to their kids
да се намесваме
being murdered is not my culture.
убит не е моята култура.
които приличат на мен,
from backgrounds like me,
среди, като моята,
the same protections
права, същата защита,
I wanted to try and understand
исках да се опитам да разбера
Muslim kids in Europe
мюсюлмански деца в Европа
to have to face my worst fear:
изправя пред най-големия си страх:
for most of my life.
през по-голямата част от живота си.
most of my life.
през по-голямата част от живота си.
дълбоко ненавиждах,
interviewing convicted terrorists,
интервюта с осъдени терористи,
what was very obvious already,
това, което вече беше много очевидно,
Europe's colonial baggage,
колониалният товар на Европа,
failures of recent years,
неуспехи през последните години,
in finding out was what are the human,
интересуваше да открия, е какви са хората,
are susceptible to groups like this.
са податливи на групи, като тези.
was that I found wounded human beings.
беше това, че открих наранени хора.
that I was looking for,
it would have been very satisfying --
да е много удовлетворяващо -
were torn apart
бяха разкъсани
and the countries that they were born in.
и страните, в които са родени.
is that extremist groups, terrorist groups
че екстремистките, терористичните групи
of these feelings of our young people
на младежите ни
channeling that toward violence.
към насилие.
your family and your country
вашето семейство и вашата страна,
is more important than you
е по-важна от вас,
will always be white and never you."
винаги ще са белите и никога вие".
the things that they crave:
ни неща, за които те жадуват:
a sense of belonging and purpose,
за принадлежност и призвание,
are finally seen and heard.
най-накрая са забелязани и чути.
for our young people.
for our young people and not us?
младежите ни, а ние не?
is that we have to understand
че трябва да разберем
are attracted to this.
са привлечени от това.
of some of the guys in the film.
на някои от момчетата.
is that so many of them --
порази е, че много от тях -
have absent or abusive fathers.
and compassionate father figures
и състрадателни образи на бащи
brutalized by racist violence,
малтретиран от расисти,
to stop feeling like victims
да се чувства жертва,
to my horror, that I recognized.
нещо, което разпознах.
as a 17-year-old as I fled from Norway.
като 17-годишна, когато бягах от Норвегия.
and torn between cultures.
разкъсване между културите.
I did not choose destruction,
не избрах разрушението,
instead of a gun.
вместо пистолет.
is because of my superpower.
се дължи на моята супер сила.
is the answer, instead of violence.
отговорът, а не насилието.
come to terms with the fact
накрая да се съглася с факта,
didn't have to be on a collision course
трябваше да се сблъскват,
where I found my own voice.
където намерих моя глас.
like I had to pick a side,
трябваше да избирам страна,
of our young people today
of radical Islam
радикалния ислям
that festers in these open wounds.
тези отворени рани.
в която се казва,
initiated into the village,
just to feel its warmth."
почувстват топлината му".
to meet your expectations?
на очакванията ви?
why they're so angry and alienated
са толкова ядосани и отчуждени,
before their happiness?
пред тяхното щастие?
приятели с децата си,
their experiences,
to seek it somewhere else?
търсят някъде другаде?
tempted by extremism,
изкушени от екстремизма,
that your rage is fueled by pain?
яросттави се подхранва от болката?
to resist those cynical old men
противопоставите на тези цинични старци,
for their own profits?
за тяхна собствена изгода?
че най-сладкото отмъщение,
a happy, full and free life?
и свободен живот?
и от никой друг.
just another dead Muslim kid?
поредното мъртво мюсюлманско дете?
listening to our young people?
започнем да слушаме младежите ни?
into something more constructive?
нещо по-конструктивно?
what happens to them.
какво се случва с тях.
to make them feel differently?
за да се почувстват различно?
to see them and notice them
им обърнем внимание
or the perpetrators of violence?
извършители на насилие?
and consider them to be our own?
и да ги считаме, като част от нас?
of violence look like ourselves?
жертвите на насилие изглеждат като нас?
and heal the divisions between us?
омразата и да изцерим разделението между нас?
to give up on each other or on our kids,
се откажем един от друг или от децата си,
will not work against extremists.
няма да работят срещу екстремистите.
to huddle in our houses in fear,
в къщите си от страх,
more wounds in our societies
to spread their infection more widely.
разнесат инфекцията им по-нашироко.
sent this photo of her daughter.
снимка на дъщеря си.
for extremists.
на екстремистите.
with their superpowers
техните могъщи сили
that we need to build together,
трябва да изградим заедно,
ABOUT THE SPEAKER
Deeyah Khan - FilmmakerDeeyah Khan is working to create intercultural dialogue and understanding by confronting the world's most complex and controversial topics.
Why you should listen
Deeyah Khan is an Emmy and Peabody award-winning documentary film director and founder of Fuuse, a media and arts company that puts women, people from minorities and third-culture kids at the heart of telling their own stories. In 2016, Khan became the first UNESCO Goodwill Ambassador for artistic freedom and creativity. She has received many honors for her work supporting freedom of expression, human rights and peace, including the Ossietzky Prize, the University of Oslo's Human Rights Award and the Peer Gynt Prize from the Parliament of Norway.
Born in Norway to immigrant parents of Pashtun and Punjabi ancestry, Khan's experience of living between different cultures, both the beauty and the challenges, shapes her artistic vision. Her 2012 multi-award winning documentary, Banaz: A Love Story, chronicles the life and death of Banaz Mahmod, a young British Kurdish woman murdered by her family in a so-called honor killing. Khan's second film, the Grierson and Bafta award-nominated Jihad, involved two years of interviews and filming with Islamic extremists, convicted terrorists and former jihadis. One of Fuuse's recent initiatives, born of Deeyah’s own experiences, is sister-hood, a digital magazine and series of live events spotlighting the voices of women of Muslim heritage. Khan has also produced a number of critically acclaimed albums, including Listen to the Banned, a compilation that brought together musicians from around the world who have been subject to persecution, 'censorship and imprisonment.
The focus of Khan's work and access to voices that are often overlooked and misunderstood has led to increasing demand as a speaker at international human rights events and platforms including the United Nations. She was described by The Times of London thus: "To say Deeyah Khan is an inspiration is an understatement. She is one of the bravest, most indomitable women … facing down bullies and extremists with intelligence and unflinching spirit."
(Photo: Geir Dokken)
Deeyah Khan | Speaker | TED.com